2019-08-20

Закуска с неочакван край


или как стават домашните злополуки


Седя си аз вкъщи, с две лепенки на ръката и една на крака, които бавно, но сигурно се обагрят в червено. Допреди малко съм попивала кръвта с марля, а преди това, поради липса на друго – с чиста кърпа, която после ще се чудя как да пера. 

Седя и си мисля... как стигнах дотук? 


Минималистите са виновни! 


Всичко започна, когато за пореден път се зарибих по идеите на минималистите. За да живееш смислено, казват те, трябва да държиш при себе си само нещата, които наистина използваш и добавят стойност в живота ти. Всичко, което си има двойник „за всеки случай“, или „защото може да потрябва“, няма място в дома ти. 

В съответствие с тези прекрасни принципи, преди месец-два реших, че нямаме нужда от толкова много прибори за хранене. „Това ще ни помогне да живеем по-смислено“, контрирах всякакви възражения на половинката. Така де, ние сме двама души, а чекмеджето прелива от лъжици, вилици и  ножове за цяла армия. 

(Това, разбира се, от една страна е хубаво, защото винаги можеш да си вземеш нов прибор, без да се налага да измиваш стария... но това е отделен въпрос.)

Та, прибрах всички прибори и оставих по два на човек (все пак нека не се изхвърляме, никой не е чак толкова съвестен да си мие лъжицата след всяко ядене). Останалите – в кутия, а кутията – нависоко, далеч от ума и очите. 

И когато днес трябваше да си направя закуска, осъзнах, че нямаме никакви чисти лъжици. 


Дяволчето е виновно! 

Не знам дали споменах колко не обичам да мия съдове. 

Всеизвестно е, че когато наистина, ама никак не искаш да направиш нещо, си намираш всякакви други неща за вършене. Изскача дяволчето на протакането и се започва „Не е ли толкова по-лесно да почистиш ей този шкаф? От толкова време го отлагаш, а тъкмо сега е най-добрият момент за това!“

Но ти си силна, ще го пребориш. Не, казваш му, сега не мога да подреждам шкафове. Сега трябва да си направя закуска

И с усещане за победа се отправяш към мивката. 

Обаче като една добре програмирана домакиня (пък и с дяволче на рамото, на всичкото отгоре!), няма как да измиеш само една лъжица. Трябва да измиеш всичките съдове. А за да измиеш съдовете, трябва да разчистиш сушилника, защото иначе къде ще ги сложиш после? 

Започваш да прибираш чинии, чаши, една тава и няколко ножа (уви – нито една лъжица!). Стигаш до няколко буркана, които очакват да поемат на дългото пътешествие към кофата за рециклиране. Разбира се, понеже си подреден човек, трябва да ги сложиш в кашона, където стоят всички други буркани, очакващи същата съдба. 

Когато отиваш до него обаче, виждаш, че тоя кашон е целият в паяжини и бурканите в него са нахвърляни без ред и мисъл. Защо да не подредиш и тях? Не е като да имаш нещо по-важно да правиш. 

(Закуска, ли? Каква закуска?) 


Бурканите са виновни! 


Хващаш бурканите и започваш да ги редиш по големина, слагаш по-малките в по-големите, за да спестиш място. За какво ти е това място, сама не знаеш. Освен за още буркани, които стоят в кашона, вместо да ги свалиш до кофата за рециклиране. Хубаво е да имаш буркани подръка. 

Може пък да потрябват за нещо. 

Сещаш се, че от години се каниш да облепиш някой с канап или дантела, за да ги подариш на някого или да си ги държиш в хола за красота. Дали не е дошъл моментът най-после да го направиш?  

И ето че намираш идеалния буркан, с който да започнеш! Малък, делвообразен, очарователен буркан, който си сложила в един по-голям негов батко. Ах, колко е сладък! Направо да го хванеш и да започнеш да въртиш канапа около него! Само да вземеш да го извадиш от този... ах, как се е заклещил само... още малко да го дръпнеш, съвсем малко, съв... 

... и после големият буркан се разпада в ръцете ти. 

Стъкла политат навсякъде, няколко се забиват в ръката ти, а едно весело щръква от дупчица в бедрото ти. Първоначално няма нито кръв, нито болка. Тялто ти е толкова шокирано от факта, че си успяла с голи ръце да счупиш буркан, че още не се е сетило да реагира. Но после, ах, после! 

Не знам защо раните от стъкло кървят толкова.


В крайна сметка... 


Всичко си има и добра страна. Сигурна съм, че ако не бях претърпяла тази малка домашна злополука, сега щях да седя в хола, зарината с канап, хванала пистолета за горещ силикон и облепяща буркан след буркан, докато не умра от глад и изтощение. 

Сега поне ще мога най-после да закуся. 

Ако имах чиста лъжица.

2019-02-15

Някога, някога...

... толкова някога, колкото 18(!) лета... 


Когато всичко беше по-просто...
Когато бях по-жива...
Когато имах време да мечтая...

Когато се събирахме, сядахме по пода и пиехме чай на светлината от чаени свещи (дори и навън да беше светло - че иначе за  какво са завесите?). Когато си говорехме за Толкин, за света на мечтите, за нас самите. Когато споделяхме повече и слушахме повече. Когато имаше Задруга.

Помня восъчните петна по килима, които почиствахме с ютия и стари вестници.
Помня тапетите на листа, сред които се чувствах като в някоя от Толкиновите гори.
Помня аромата от китайски клечици и струйката дим, която описваше спирали във въздуха.
Помня пръстите, потопени в топлия восък, с които оформяхме фигурки.
Помня музиката без думи (или понякога със - "mornië alantië"), която ни отнасяше далеч, далеч, в други светове.

Помня. И хем ми е мъчно, защото всичко това вече го няма, хем съм толкова благодарна, че се е случило!

2019-01-01

Тридесет и две

   Тридесет и две е странна възраст. Още нямаш "отговора на живота, света и всичко останало", но въпреки това всички настояват, че вече трябва да си го намерила.

Понякога се чувствам страшно стара (лелеее, ТРИЙСЕТ, представяш ли си?! А като бяхме в трети клас и играехме на "Седже", казваше, че ще се омъжиш на 21 и това ти се струваше преклонна възраст!). Друг път, както съм си на 32, спирам, оглеждам се и се оказва, че съм се държала като някакъв тийнейджър, с всички изблици на „никой не ме разбирате!“ и „сега пък какво искам?“

   Понякога е трудно да си на тридесет и две. Оглеждаш се, виждаш, че другите са различни от теб, и започваш да се чудиш: не трябва ли и ти да си като тях. Отвътре започва да те гложди едно такова червейче „Виж, тя е на твоята възраст и вече има две деца“, „Виж, тя е по-малка от теб и вече рисува толкова добре“, „Виж колко издадени книги има той на трийсет, а ти...“. И все си казваш „Аз съм на 32, трябва вече да знам какво искам да правя и да го правя; и даже да съм го правила вече години наред, че и да са ме повишили“ И колкото повече си го казваш, толкова по-изгубена, малка и сама се чувстваш.

   Друг път, когато забравиш да мислиш, е много лесно да си на тридесет и две. Защото, независимо от възрастта и моментните мрачнотии, някак все си си... Мел.

   Мел, която като види някое сбръчкано, космато или многокрако животинче, отива при него и с цялата любов на света, с най-фалцетния си глас, му казва „Ах, колко си красиво!“ (или, ако наистина ѝ е харесало: „Ах, колко си грозно“).
   Мел, която, когато мине покрай щанда с преспапиетата, просто трябва да разтръска поне три; но не кои да е три, а най-красивите три: тези, на които картинката е най-ясна и шарена.
   Мел, която пее песни от мюзикъли, докато чисти вкъщи, и когато стигне до някоя наистина вълнуваща сцена, спира с парцал или метла в ръка и я изиграва, превъплъщавайки се във всеки един от персонажите.
   Мел, която, като отиде на море, първата ѝ работа е да се спусне с всички сили до водата, да нагази до колене сред вълните и да каже „Здравей, море! Върнах се! Липсвах ли ти?“
   Мел, която уж обича да е сама, ама не винаги, защото понякога предпочита да е сред хора; уж обича да мързелува, ама не винаги, защото понякога ѝ щуква нещо и веднага хуква да го изпълнява; и уж е супер срамежлива, ама определено не винаги, защото понякога обожава да е център на вниманието.

   Може би през идната година трябва повече да съм Мел и по-малко да мисля. Това ще бъде време да опитвам нови неща, да разбера какво обичам и какво ме кара да се чувствам добре. 

Човек все си мисли, че тези неща си ги знае, но често... забравя и се изгубва в лабиринта от мисли и емоции. А пък то, нали знаете правилото за придвижване в лабиринта? Пробваш системно всички проходи, през цялото време държиш едната си ръка на стената и в крайна сметка някой слънчев ден се оказваш до другия край, преживяла толкова много приключения и опитала толкова много пътища, че животът ти изведнъж е заприличал на книга, изписана от корица до корица. 

2018-05-03

Минимализъм

Отново дойде време за пролетно почистване. И в добрата традиция на #minsgame (и моята, ето тук http://mellindor.blogspot.bg/search/label/minimalism), целия месец май ще се оттървавам от вещите, които задръстват дома и съзнанието ми.

Как работи играта? Накратко:


На първи май ще се лиша от едно нещо;

На втори – от две;
На трети – от три;
и така нататък.

Месецът има тридесет и един дни, така че в края му ще имам 496 неща по-малко.

Правилата:

Всеки ден дарявам/подарявам/изхвърлям зададения брой вещи.
Тези вещи трябва да напуснат къщата (и живота ми) до 24 часà на съответния ден.

Ако искате да се включите, пишете ми или споделете правилата! Ще се радвам да се поддържаме и окуражаваме взаимно! :)



Ето тук можете да видите прогреса ми: https://photos.app.goo.gl/wGzi6raARDniTmGZ9


2017-09-28

Войната на костите

С децата учим за динозаврите. Днес им разказвах за "Войната на костите" и ето как я видяха те: 
Запознайте се с г-н Коуп (с мустаците)
и г-н Марш (с брадата).
Те били приятели-палеонтолози.

Един ден г-н Коуп намерил 
скелет на Еласмозавър. 
Понеже дотогава не бил виждал 
такъв динозавър, му сложил 
черепа върху опашката. 

Господин Марш му се присмял 
и Коуп много се обидил.

Така започнала Войната на костите.

Единият изпращал шпиони в лагера на другия
и се опитвал да му открадне откритията,
но и другият му отвръщал със същото.

Даже хората им се замервали с камъни,
когато копаели в близост едни до други.

Стигнали дотам да взривяват местата, на които копаели,
преди да си тръгнат от тях, за да не може другият
да ги доразкопае и да открие нещо още по-интересно.

Те дали на света много нови динозаври.


Господин Марш намерил 80 вида.

А господин Коуп намерил 56 вида.

Но до края на живота си така и не се сдобрили.

2017-01-31

Предизвикателство 2017 (Януари)

Януари беше добро начало на годината :) Направих три кекса и една баница (май първата в живота ми!) и, макар че третия кекс стоя цяла седмица без да се изяде, все пак мисля, че не беше зле :)

1. Кекс с орехи и стафиди

Съставки: 
3 яйца
1,5 ч.ч. захар
1 ч.ч. пр. мляко
1 ч.ч. олио
2,5 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
2 ванилии
орехи, стафиди

Пече се на 180º в предварително загрята фурна.

2. Ябълков кекс (Ади)

Съставки
4 яйца
1,5 ч.ч. захар
1,5 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
 канела, ванилия
4 средно големи ябълки

Помните ли номер 21 от миналата година,
за който не можах да се сетя какво е? Е, сетих се :)
Интересното при този кекс е, че до последния момент си мислиш, че сместа ще бъде прекалено гъста, но когато киселото от ябълките си взаимодейства с бакпулвера, всичко се нарежда :)

3. Кекс с орехи и стафиди (пак)

 Съставки: 
3 яйца
1,5 ч.ч. захар
1 ч.ч. пр. мляко
1 ч.ч. олио
2,5 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
2 ванилии
орехи, стафиди

Пече се на 180º в предварително загрята фурна.

4. Пухкава баница със сирене

Съставки: 
500 гр. кори за баница
6 яйца
400 гр. кисело мляко
1 ч.л. сода за хляб
100 мл. олио (ок. 3/4 ч.ч.)
300-400 гр. сирене

Прави се плънката. Постилат се 2 намазнени, намачкани кори на дъното на тавата и се заливат с 1 черпак от сместа. Отгоре се редят още 2 кори и всичко се повтаря. Най-накрая е хубаво да се полеят и крайчетата на баницата в тавата, за да не останат сухи. Пече се на 180º до получаване на златист цвят.

2017-01-08

Предизвикателство 2016-2017

И така, през 2016-та реших да се самопредизвикам като направя 52 печива (солени и сладки). Успях да направя само 46, което означава, че съм се справила на 88%. Според вижданията на някои фондации (*намиг*) това си е чист успех, но... аз не съм доволна. Искам да постигна 100%! 

Ето защо се предизвиквам отново! През 2017 също ще правя сладкиши, и този път няма да бъдат 52, а 58 - за да покрия и тези, които не успях да сътворя през 2016. 

Пожелайте ми успех! :)


P. S. Ето и компилация на творенията ми от 2016: 

















Новогодишни печива

 45. Соленки

Съставки: 
1 ч.ч. настъргано сирене
1/2 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. равна сода бикарбонат
брашно за твърдо тесто за точене

От продуктите се замесва твърдо тесто. Разточва се на кора с дебелина 0.5-1 см (може и малко по-тънки, защото се надуват). Режат се в различни форми. Намазват се с разбито яйце и могат да се поръсят със сусам, кимион, червен пипер, мак и т.н. (в случая ги намазах със сусам). Подреждат се в подмазана тава и се пекат в предварително загрята на 180º фурна.

46. Меденки

Трябва да кажа, че тези меденки почти не са мое творение. В общи линии аз само забърках сместа и ги украсих с глазурата, всичко останало направи Фери.

Съставки: 
2 яйца
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. олио
1 ч.ч. захар
1,5 ч.л. сода за хляб
1 щипка сол
канела
5 ч.ч. брашно

Най-лесно се правят, като смесите поотделно сухите и "мокрите" съставки, след което лека-полека ги объркате заедно. Миксерът ви върши работа само в началото, после се меси на ръка. Разточвате полученото тесто, режете от него фигурки и ги нареждате в предварително намазнена (или покрита с хартия за печене) тава. Пекат се на 180º за ок. 15-20 минути.



2016-12-29

Бъдни вечер (предизвикателство част 14)

Тази година реших, че ще поема цялото печене на Бъдни вечер и успях да се преборя с майка ми, която първоначално се чудеше дали да ме остави сама да свърша всичко. Не беше никак леко (всъшност си беше направо уморително), но поне после ядохме колачета в продължение на седмица :) 
42. Колачета

Съставки: 
1 кг. брашно
1 кубче мая
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 ч.л. оцет
вода

Маята се разтваря в купичка с хладка вода и се изчаква да "кипне". Изсипват се около 2/3 от брашното на купчинка и се прави "кладенче", в което се изсипват захарта, солта, оцета и разтворената мая. Започва да се меси, като от време на време се добавя ту вода, ту брашно. Меси се МНОГО. ДЪЛГО. ВРЕМЕ. Целта е да стане меко тесто, което да не лепне. 
Готовото тесто се оставя на топло място, покрито с кърпа за около 30-40 мин, за да втаса. След това се оформят колачетата, нареждат се в намазана с олио тава (или върху хартия за готвене, ако после ни мързи да мием тавата) и се пекат на 180º, докато не порозовеят. 

43. Питка с късмети




Рецептата е същата като на содената питка, която вече съм правила, само дето този път в дебрите ѝ са заровени съкровища :) 
На мен ми се падна житото, а на вас?  








44. Тиквеник

Рецептата за тиквеник страшно много напомня тази за ябълков щрудел, затова за човек, който е правил първото, това би било много лесно :)

Съставки: 
1 пакет готови кори за баница
1 тиква
1 ч.ч. смлени орехи
1 с.л. канела
3 с.л. захар
олио

Тиквата се сварява и настъргва. Смесва се с орехите, канелата и захарта. Намазнява се тавата и върху нея се постилат две кори за баница, намазани с олио (или с масло, ако не трябва да е постно). Върху тях се разстила част от плънката и действието се повтаря (две кори -> плънка -> две кори -> плънка), докато не свършат корите (най-отгоре тиквеникът трябва да завърши със слой кори). 
Тиквеникът се поръсва с няколко супени лъжици вода и се пече във фурна на 180°. Може да го поръсите с пудра захар.

Сладкиши за рожден ден (предизвикателство част 13)

40. Шахматни сладки


Ето нещо, което не бях пробвала досега: сладки с кафе!  

Съставки: 
1,5 ч.ч. брашно
0,5 ч.ч. захар
100 гр. масло
2 праха ванилия
1 с.л. какао или кафе
1 яйце
орехи



Брашното, захарта и маслото се заместват на тесто с малко вода. Тестото се оставя да почине ок. 40 мин. Разделя се на две части - в едната се слага ванилията, а в другата - какаото/кафето. От всяка топка се оформят по 2 тънки рула. Поставят се едно до друго бяло и кафяво, а върху тях - кафяво и бяло. Притискат се плътно и се оформя едно руло. Режат се кръгчета, намазват се с разбито яйце и се поръсват със счукани орехи/захар. Пекат се в умерена фурна (150º) ок. 10-15 мин.

(хммм, май забравих инструкциите в червено, но въпреки това се получиха доста добре!)


41. Меденки

Вторите за годината :) Този път, както може би си личи, се постарахме повече с рязането им във формички. Разбира се, получих помощ от приятел (здрасти, Васко!) Негова беше и идеята за буквите :)

Рецептата можете да видите ето тук :)