Моят януари

Януари започна с възхищение от едни страхотни прозорци и продължи с неочаквано приятно гледане на... Евроспорт. Виенската филхармония беше вълшебна, както винаги, но по-хубаво се слуша с мама. Пък и в Божурище се спи толкова спокойно!

След това имаше и няколко дни настървено чистене и подреждане. Бях решила да започна годината с хубави навици, но повсеместното разхвърляне е по-силно и скоро вкъщи отново се възцари хаос :) Затова пък успях да зашия копчетата на всичките си палта и да дам всичките си зимни обувки за поправка. Поне за снега бях готова.

Той заваля точно за края на ваканцията и с хлапетата изкарахме няколко пълноценни дни, пълни със снежни топки и смях. С януари дойде и поредният ми училищен експеримент - В. пожела да учителства цяла седмица вместо мен и аз се съгласих. Май се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше! За награда им разказах вица за водния козел.

Междувременно, в страната на порасналите хора, се занимавах с чужди проблеми и чужди драми. Защо ли? Нямам обяснение. Може би защото си нямам достатъчно свои. За първи път от страшно много време се наложи да посегна към Кутийката на Щастието. Тя съдържа най-хубавите ми моменти от последните две години и когато съм в лошо настроение, изсипвам съдържанието ѝ и започвам да чета и прелиствам, докато не намеря достатъчно топли спомени, за да ме развеселят.

През януари отново танцувах. С гордост мога да заявя, че не си счупих нито един крайник! Също така за пръв път от незнамсиколковреме отидох на Таласъмия в пълен комплект от ръце и крака. Бях блатна самодива и играх "Splendor" и листчета.

През януари обичах да слушам ето тази песен. Препоръчвам и анимационния сериал, от който е част.

Иначе цял месец четвъртъците ми се струваха като петъци. Почти всяка вечер прекарвах в игра на Don't Starve и си лягах късно след полунощ. Ставането, разбира се, беше проблем, но не толкова голям, колкото въпросът "Как, по дяволите, да мина поне четири нива на @#$%-то Spelunky?!".

А в един от най-"смачканите" си дни се прибрах у дома и там ме чакаше купчина палачинки. Ето един момент, достоен за Кутийката.

През януари успях най-после да довърша "Крадецът на книги". За нея ще разкажа отделно, защото го заслужава :) Други неща, които ме накараха да се усмихвам и да плача (най-често от радост), бяха новите епизоди на Steven Universe и коледния епизод на Doctor Who. Няма нужда да споменавам колко много ги препоръчвам, нали? :) Оставям ви с още една песен, която слушах отново и отново през изминалия месец. Тя даже толкова ми хареса, че успях да се науча да я свиря на укулеле!